Кремовете – съвсем обикновени тубички и кутийки, но с магията, която всеки ден спасява кожата ни от сухота, слънце, бръчки и, разбира се, собствените ни очаквания. Но как стигнаха кремовете от зехтиновия „магически мехлем“ на Клеопатра до сложните молекулярни формули с хиалуронова киселина и липозоми, които мажем днес?
В началото, рецептите за кремове били нещо като бабини рецепти – пчелен восък, зехтин и розова вода, забъркани с щипка „вярвайте в това“. За древните египтяни, тази смес не била просто овлажнител, а щит срещу жестокото пустинно слънце. И, разбира се, защо не и амулет за вечна красота – Клеопатра одобрява.
След това, в Рим, нещата станали сериозни. Римляните смесвали мед, зехтин и дори животински мазнини – и не за да звучи вкусно, а защото дори без лаборатории, знаели, че кожата обича да се хидратира. Може би тогава се е родил първият „натурален“ крем. И, между другото, ако сте си мислили, че алоето е модерен хит, грешите – римляните били абсолютни фенове.
Превъртаме напред към XVIII век, когато френската аристокрация започнала да си мисли, че е открила тайната на младостта. В техните кремове вече се появяват първите „активни“ съставки като цинков оксид. Той предпазва кожата, създавайки онзи защитен слой, който днес наричаме „защита срещу замърсяването“.
Но истинската революция дошла с индустриалната ера. Представете си го: глицеринът, този герой, който буквално „пие вода“ за кожата, влизал в кремовете и правел магия – хидратация, която продължава. Благодарение на индустрията, кремовете вече не били само за аристократи и филмови звезди, а се появили в домовете на обикновените хора. Nivea и Pond’s станали първите звезди на козметичната сцена с продукти, които не само били достъпни, но и дълготрайни.
Стигаме до златните 50-те, когато науката започва да играе сериозна роля. В лабораториите химици и биолози усилено търсят как кожата може да бъде "вечно млада" и, ето – хиалуроновата киселина. Представете си я като воден магнет – малка молекула, която задържа огромни количества вода в кожата и така придава на лицето гладкост и обем. Ами ретинолът? Е, ретинолът е като супергерой срещу бръчките, стимулирайки клетките да произвеждат колаген и карайки кожата да блести, като че ли винаги е на двадесет.
Технологиите продължават да се усъвършенстват, а кремовете – да еволюират. И ето, че в края на XX век „натуралното“ отново се завръща – но този път не като зехтин от кухнята, а като хипоалергичен продукт без парабени и с естествени масла като арганово и масло от ший. И, естествено, идва и SPF защитата, защото UV лъчите вече имат лоша слава и всеки уважаващ себе си крем трябва да се справя с тях.
С влизането в XXI век, нещата вече са като от научнофантастичен филм – нанотехнологиите стават основна част от козметичната индустрия. Молекулите вече могат да бъдат капсулирани в липозоми и да проникват дълбоко в кожата, което значи, че серумът на крема не само обещава, ами и наистина подмладява. Днес в кремовете се намират и пробиотици за поддържане на кожния микробиом, биотехнологично синтезирани пептиди и дори CBD, който подхранва, успокоява и изглажда кожата.
Така че, когато слагате днес крем с „персонализирана формула“, вече знаете – зад него стои история на алхимици, учени и визионери, които от древността до днес са влагали най-доброто, за да изглеждаме и да се чувстваме красиви.
И така, след цялото това вълнуващо пътешествие от восък до нанотехнологии, ако ви се иска да пробвате нещо модерно и магическо, надникнете в колекцията на Pearls&Bubbles Cosmetics – там креативността и науката се срещат за създаването на съвременни чудеса за кожата ви!
